НЕГОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГО̀ДНИК, мн. -ци, м. Неодобр. 1. Човек, който няма способности и морални качества, който не е годен, не е способен да извършва някаква работа или дейност; некадърник. А сега изведнъж излизаше, че тоя човек на място е всъщност един негодник, че него не го бива ни за това, ни за онова, ни за нищо. Б. Райнов, ДВ, 169. — Да — каза лекарят. — Десетина франтове и негодници направиха кариера с нейна [на Ирина] помощ. Д. Димов, Т, 537. — Харен човек е Динката. Загоричане заслужава такъв даскал, щом е изгонило владишките негодници. Цв. Минков, МЗ, 42. Златан отправи поглед към противосамолетната картечница, която предателски мълчеше,.. Както бе очаквал, около нея нямаше нито един човек от прислугата ѝ. Проклетите негодници, както винаги, сигурно се шляеха някъде. П. Вежинов, ВР, 87.

2. Човек без морал, без нравствени добродетели; негодяй, подлец. Аз съм негодник, аз съм крадец, убиец съм... убиец!... Аз подкупих хора да убият шурея ми Ивана. Г. Райчев, Избр. съч. I, 215. Той имал годеница в Швейцария, която зарязал.. Ах, негодникът! Годеница имал в Швейцария, а на мене пише любовно писмо! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 45-46. За него [Гогов] Михов беше напудрена кокона, негодник и подлец, който градеше кариера само върху близостта си с всесилни първенци като Златев. Х. Русев, ПС, 106. Повярвала бях, че съм намерила човека, за когото мечтаех. Как много го обичах... А той... Негодник! Престъпник! Й. Йовков, ОЧ, 123. А там [в граничната зона] може да има бандити, и всякакви други негодници. М. Марчевски, ТС, 9.