НЕГОДУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГОДУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от негодувам; негодувание. — Недей говори така за невястата, мамо, че не е право, — подзе Колчо уж спокойно пак, ала твърдо, като се мъчеше да сдържа негодуването си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 261. Когато по време на заверата носенето на оръжие е било запретено, българите са посрещнали с негодуване това разпореждане. Г. Бакалов, Избр. пр, 135. Нисък, потаен шепот се носеше из стеклата се тук селяния и колкото повече времето минаваше, толкова и шепотът се обръщаше в ръмжене, негодуване и заканване. Н. Попфилипов, БД, 19. Конгресът е станал изразител на цяло едно морално и обществено негодуване: той е поставил бунта срещу войната на истинска основа. Н. Лилиев, Съч. III, 256.