НЕГОДУВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГОДУ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от негодувам като прил. Който съдържа, изразява негодувание. Тия негодуващи чувства в мене имаха ли своята основателност? Ив. Вазов, Съч. VIII, 165. — Да, аз съм жертва на своите убеждения — продължаваше Каменов все тъй възбудено и с негодуващ тон. Т. Влайков, Съч. III, 57. Нетърпението на публиката порастна,.. Чуваха се негодуващи протести. Елин Пелин, Съч. IV, 237. От столовете шумно наставаха почти всички кожарски работници. Те отправяха негодуващи погледи ту към Кондарев, ту към Янков. Ем. Станев, ИК I и II, 74. Негодуващи тълпи изпълваха улиците и площадите.