НЕГОДУЮЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГОДУ̀ЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Негодуващ. Тоя изблик от негодующи чувства пооблекчи Стремски. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 64. В това време един негодующ писък оглуши цялото заведение. Ал. Константинов, БГ, 9. Учителят се мъчеше да говори малко шеговито, но всъщност това беше горчив, негодующ тон. Т. Влайков, БСК III, 274. Турция печели време, не само да продължи своята варварска управия, ами в дадения момент, под предлог да изчисти страната от негодующият елемент, дава ѝ се право да изпотрепе част християни. Пряп., 1903, бр. 81, 1.