НЕГОДЯЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГОДЯ̀Й, -я̀ят, -я̀я, мн. -я̀и, м. Неодобр. Човек без морал, без нравствени добродетели; негодник, подлец. Ти си искал да ме палиш? Искаш да ме убиеш? Аз ще те предам на властта. Негодяй! Разбойник! Й. Йовков, АМГ, 108. — Аз не съм длъжен да тичам по дирите на всеки негодяй — студено промърмори Самуилов. М. Марчевски, ТС, 65. — Негодяй! — изрева в лицето му батарейният и с все сила му удари плесница. НА, 1955, бр. 2252, 3.

— Рус. негодяй.