НЕГОСТОЛЮБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕГОСТОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не обича да има, да приема гости; негостоприемен. Аз няма да вляза с метла в магерницата, да измета вековния им прах и паяжини; да дръпна кирливото расо на невежествения, негостолюбив игумен, който приема гостите си с намусения поглед на витошка мечка, безпокоена в бърлогата си. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 52. Косатев знаеше, че Гаврилов ще се усмихне, даже и да не му е смешно, ей тъй, само за да не бъде негостолюбив. Д. Немиров, Д №9, 9. Негостолюбиво село.