НЕГРАМОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕГРАМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не знае да чете и пише; безграмотен. Моята майка беше неграмотна и умееше да напише само името си с четири букви — Рада, и то погрешно. А. Каралийчев, С, 307. Тате беше неграмотен. Боравеше повечето с рабош, но колкото да се подписва — можеше. Г. Белев, ПЕМ, 46. // Който не е учил, не е получил образование, който не е образован; безграмотен. — Нямаш образование. Неграмотен си. Това значи ценз. — Е, верно, даскале, немам. Ст. Даскалов, ПЯ, 76.
2. За писмен текст — който е с правописни и граматически грешки; безграмотен. И ми диктуваше с ругатни: — Сложихме го да води протокол, че има средно образование! Неграмотна работа! С крака написано. С. Северняк, ОНК, 48. // Който издава, показва ниска грамотност. Венко отвори смачкания син плик и с мъка зачете неграмотния почерк. М. Грубешлиева, ПИУ, 25 Там седеше името на нейния Серафим Чулов, написано с разкривени неграмотни букви. Н. Каралиева, К, 73. И сега като чужда се скитам/ сред тълпата излишна, сама/ и за стотен път вечер прочитам/ неграмотните селски писма. М. Петканова, КС, 25.
3. Който няма познания, не е подготвен или не е добре осведомен в някаква област (наука, литература и др.). — Омниа меа мекум порто! — вика Асен, философът, .. — Всичко мое нося със себе си! — ѝ превежда той, съобразявайки, че тя е от неграмотното по класически езици поколение. Бл. Димитрова, Лав., 110. Политически неграмотни хора.
4. Който издава, показва липса на познания, умения, дарба, в някаква област; бездарен. Само Младен се мъчеше да пише стихове и тайно от другите ги четеше на Петър. Едни неграмотни стихове, Петър просто се чудеше как деликатно да го откаже от тази работа. Тр, 1963, бр. 274, 2. Неграмотно съчинение.
5. Като същ. неграмотен м., неграмотна ж. и неграмотни мн. а) Лице, което не знае да чете и пише; неук. Отечественофронтовският комитет откри вечерно училище за неграмотни. А. Гуляшки, МТС, 68. Аз ще агитирам между неграмотните да се запишат в курсовете, защото е хубаво човек да е грамотен. ВН, 1952, бр. 123, 3. — Хайде, дъще, почети ми нещо от тая книжка, че да видя и аз, неграмотната, какво крият тези хубавици под шарените си премени. Г. Русафов, ИТБД, 108. б) Лице без достатъчно за някаква дейност образование, без необходимите познания в дадена област от науката, изкуството, живота. Ботев е непримирим към неграмотния, към този, който "не може да напише пет реда правилно, а се завзема да блести пред народа с литературно име и с апостолска слава!" В. Йосифов, РС I, 33.