НЕДАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Остар., сега поет. Неотдавнашен; недавнашен, скорошен. Той мушна коня и препусна надолу.. по мократа още от недавния дъжд трева. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 11. А ето какво писмо от Солун е напечатано в същия брой: "Нашият град се намира още под ужасното впечатление на недавните случки." Пряп., 1903, бр. 6, 2. Пристигат, идат си героите ни славни/ со своите бронзови опалени лица./ Пристигат с лаврите на подвизи недавни/ при майки хълцащи, при трепетни деца. К. Христов, ПП II, 83.

2. Като същ. недавно ср. Поет. Близко, неотдавнашно минало. Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно/ свети нещо ново, има нещо славно. Ив. Вазов, Съч. I, 202.