НЕДВИЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДВЍЖИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Неподвижен; недвижен. В такава недвижима поза той приличаше на католишка статуя. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 58. Но човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатанаеля да съживи човека. Н. Райнов, БЛ, 29. На древен храм недвижими колони/ са твойте дънери, о лес. От векове/ във запустение, под оголели клони/ градиш си гробница от мъртви листове. Д. Габе, ЗП, 47.

◊ Недвижима вещ. Юрид. Вещ (насаждение, сграда, водопровод и др. съоръжение), която по естествен начин или от действието на човека е прикрепена трайно към определено място (земя, участък, постройка). Недвижима собственост. Юрид. 1. Имуществено отношение на притежател, собственик (лице или група лица) към земен участък и намиращите се върху него сгради, съоръжения. 2. Самото притежавано имущество; недвижим имот. Градска покрита недвижима собственост. Недвижим имот (имущество). Юрид. Имущество, което по естеството или предназначението си не може да изменя своето местоположение (земя, сгради, съоръжения, насаждения и под.); недвижима собственост. Научавам се, че той бил богат земевладелец, защото недвижимите му имущества възлазят на стотина уврати спорна и плодовита земя. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 83. До Балканската война светогорските манастири са били много богати, благодарение на многобройните си недвижими имоти, пръснати из целия Балкански полуостров. Пр, 1952, кн. 6, 48.