НЕДВУСМЍСЛЕН

НЕДВУСМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има точно определено съдържание, значение, смисъл и може да се разбира, тълкува или възприема само по един начин, поради което е ясен, точен. Ясно и определено в статията се казваше какво предстои: война. А Раковски още се съмняваше. Той искаше да се подсигури — като че можеше да има по-голяма сигурност от тия недвусмислени думи. Ст. Дичев, ЗС I, 405. Долавят се недвусмислени подмятания за момчешкия ръст на новия учител. Ран Босилек, Р, 13. — Познавате ли, има един... Иван Лясков? .. — Пияница и малко така... тра-ла-ла. — Единият направи недвусмислен жест с длан. С. Северняк, ИРЕ, 118. — Варто! — викна му Караколев и направи такъв недвусмислен знак с юмрука си, че певецът изведнъж млъкна и гузно се заозърта насам-нататък. Й. Йовков, ПК, 72. Недвусмислени указания.

По <един> недвусмислен начин. Книж. Определено, категорично, недвусмислено. Опитът на Френел не само че показва по един недвусмислен начин, че светлината има вълнов характер, но дава възможност да определим и дължините на светлинните вълни. Физ. Х кл, 1951, 163.

Списък на думите по буква