НЕДВУСМИСЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДВУСМЍСЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недвусмислен. Окото на управниците падна върху чиновническите заплати. Добре, но тук изпъкваше с всичката си недвусмисленост въпросът: какво ще стане със заплатата на най-големия и най-добре плащания служител — княза? Г. Кирков, Избр. пр I, 74.