НЕДЕЕСПОСО̀БЕН

НЕДЕЕСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. ‑бни, прил. Който не е способен на действия, на дела, на активност. Хората на властта в Северна България били недееспособни — щом се оставили Пазвантоглу да ги притисне от две страни. В. Мутафчиева, КВ, 150. ХI-то Н. Събрание се разтуря, защото осъди само себе си, и беше вече недееспособно. Бълг., 1902, бр. 524, 2.

Списък на думите по буква