НЕДЕЛИКАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЕЛИКА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който не е деликатен в думите, обноските, поведението, постъпките си; нетактичен, невнимателен. Може да съм малко груб човек, но съвсем не съм неделикатен. Не посмях нищо повече да попитам. П. Вежинов, Б, 19. От всички близки хора на Сираков жив беше само баща му .., строг и патриархален, .., по своему честен и неделикатен. Н. Антонов, ВОМ, 176. В изражението на физиономията му има такава наложителност, щото и най-храбрият се стеснява да бъде откровен и неделикатен. Ив. Вазов, Съч. IХ, 115.

2. За думи, обноски, поведение, постъпка и под. — в който няма деликатност, тактичност; нетактичен, неизискан. Вместо да приеме поръчки за кърпеж на дрехи, .. биде изпъден с най-неделикатни псувни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 126. Ако пък постъпката ми ви се е сторила, на тебе и Бояна, неделикатна, моля хиляди пъти за прошка. Сб??СЕП, 428. Па и друга случайност — гостите ни идат тъкмо тогава, когато нашият президент-министър е във Виена. Не изглежда ли това малко неделикатно? Ал. Константинов, Съч. I, 61.