НЕДЕЛИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЕЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се дели на части, да се разделя или разпределя. Светът, както винаги, беше единен и неделим — и в големите си, и в малките си измерения. Ем. Манов, БГ, 253. На същото място, .., се съединяват двата важни струмски потоци — Върла и Купенската реки и образуват същинска Струма, една и неделима вече. П. Делирадев, В, 116. Управителят на митницата, .., беше стар човек, .., един от ония дългогодишни и честни чиновници, у които службата, законът и човекът ставаха сякаш нещо неделимо. Й. Йовков, ПК, 186. Неделими фондове. Неделимо число.

2. Прен. Обикн. в съчет. с частипредл. от. Който се възприема, съзнава като неразделно свързан с някого или нещо. Едни от най-разпространените тропични растения са палмите. .. Голямото им разпространение ги прави неделима част от екзотичния пейзаж. К, 1963, кн. 2, 4. В душата на Наке бе настъпило истинско раздвоение. Той чувствуваше нивите си неделима част от себе си. Кр. Григоров, Н, 46. Всеки стих е подчинен на основния замисъл, на основната идея. Не съществува сам за себе си — неделим е от цялото. Н. Лилиев, Съч. III, 83.