НЕДЕЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДЕЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Недеен, недействен, неактивен. В химично отношение наситените мастни въглеводороди са извънредно недеятелни тела, на което дължат названието си парафини. Хим. VII кл, 1950, 103. Няма свободен вирус в заразения организъм: той е свързан с белтъчината на кръвта, клетките и органите и затова се намира в недеятелно състояние. ОФ, 1950, бр. 1887, 4. Сам о. Григория е молил своят приятел да му направи тая услуга, защото нему е несравнено много по-добре да си бъде в епархията и да остави работите си на недеятелният в това отношение о. Климента. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 3.

2. Грам. За глаголна форма — който показва, че глаголното лице не извършва действието; страдателен.

◊ Недеятелен залог. Грам. Рядко. Страдателен залог.