НЕДОБЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОБЀЛВАМ¹, -аш, несв.; недобѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не избелвам нещо докрай; недоизбелвам¹. Младата на старата каже:/ — "Платно белиш, да го недобелиш". Нар. пес., СбВСтТ, 409. недобелвам се, недобеля се страд.

НЕДОБЀЛВАМ², -аш, несв.; недобѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не обелвам, не избелвам нещо докрай; недоизбелвам². недобелвам се, недобеля се страд.