НЕДОБЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОБЀЛЕН¹, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недобеля¹ като прил. Който не е избелен докрай, изцяло; недоизбелен¹. Вчера са оттук минали/ дор три синджиря със роби: ../ третият синджир, Стоене,/ се отбор моми отбрани./ ../ Кога момите викнеха:/ "Или е язък, божне ле,/ ..,/ за наште тънки дарове,/ тъкани, недотъкани,/ белени, недобелени!" Нар. пес., СбГЯ, 34-35.

НЕДОБЀЛЕН², -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недобеля² като прил. Който не е обелен, избелен докрай; недоизбелен². Тя още държеше ножа и недобеления картоф в ръце, които едва забележимо трепереха. Ем. Коралов, ДП, 70.