НЕДОБИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОБЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е убит напълно, докрай, окончателно; недоубит. Остави го насред, като недобито куче. П.Р. Славейков, БП II, 13. Като недобито куче (псе); като недобит смок. Разг. 1). В съчет. с ходя, влача се и под. Едвам, с последни сили, изнемощяло (ходя). Ела при нас, ще кажат, и ще ти е изорано, и ще ти е награпено. Но щом се делиш, влачи се сам като недобит смок. Ст. Даскалов, БМ, 16. 2). В съчет. с вия, скимтя и под. Силно и жалостиво (вия). А малкият Хуан, затворен в тъмния и мръсен хамбар, виеше като недобито псе. Б. Шивачев, ПЮА, 232. Често тя падаше внезапно в някой кът на къщата или под стряхата, .., лежеше дълго и скимтеше болезнено и страшно като някое недобито псе. Елин Пелин, Съч. III, 71.