НЕДОБО̀Р

НЕДОБО̀Р м. Недосъбрана парична сума от данък, дълг или друго плащане. Дойде финансов инспектор и начете кооперацията с чудовищни глоби и недобори. А. Гуляшки, Л, 469. Поради отдалечеността на полицията архивата изгоря напълно, а населението се отърва от хиляди левове да‑

нъци, всевъзможни глоби и недобори. Сл. Трънски, Н, 260-261. Та... какво да река... не само че ще трябва да се плаща тази година и оттук натам, ами Диванът е наредил да се вземе и недобора за сушавите години. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 584. Тазгодишният ти данък е осемдесет лири, недоборите ти са сто и осемдесет, плащай да видим! ВН, 1958, бр. 2106, 4. // Разш. Парична сума, която не достига, липсва. Макар дружеството и да има много недобори в членовете си по тоя клон, все пак то е успяло да купи недвижими имоти на няколко души свои членове. Бълг., 1902, бр. 521, 2.

— Рус. недобор.

Списък на думите по буква