НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОБРОСЪ̀ВЕСТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на недобросъвестен. Цанков и Греков, и двамата с лют нрав, се упрекваха взаимно в недобросъвестност и викаха един другиму: "Лъжец!". С. Радев, ССБ I, 65. Адвокатите не с по-малко присърце бяха прегърнали интересите им и в увлечението на пренията не си щадяха взаимонападки, .., укори в незнание, недобросъвестност. Ив. Вазов, Съч. IХ, 27.