НЕДОВЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОВЀРЕНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Недоверие; недоверение. "Вярвам, че никогда не сте видели по-хубаво панерче, .." Графинята разгледа панерчето с недовереност. "Истина, рече, че е много хубаво". Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 10. Цар Александър жали, защо да са породи у Англия недовереност към руската политика. НБ, 1876, бр. 1, 184. Това безпокойствие, което причинява недовереност между европейските държави, не произхожда само от известия. ДЗ, 1868, бр. 13, 51.