НЕДОВЕРЧИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДОВЕРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е склонен да проявява недоверие, който не се доверява, не вярва лесно на другите. Най-после, след като конете на пандурите каталясаха да отиват и да се връщат, недоверчивите чорбаджии повярваха, че кърджалиите наистина са си отишли и пуснаха жените и децата да влязат в селото. Й. Йовков, СЛ, 133-134. Очаквах да видя тънък, висок, изискан господин,.., а видях един набит,.. и както ми се стори, суров, необщителен и недоверчив човек. Г. Константинов, ПР, 245. Отначало туземците се страхуваха от мене, бяха недоверчиви,.., те криеха жените и децата си и не ми позволяваха да ходя в селото. М. Марчевски, ОТ, 183. — Винаги старите са били недоверчиви към младите. Д. Кисьов, Щ, 482. // Който е присъщ, характерен за човек с такава склонност. На Алеко Алексов очите му все невярващи,.. На него и характерът му е такъв — и недоверчив, и остър. Й. Радичков, ББ, 70. Султана обичаше такива люде, които във всичко излизат насреща. Радваше се тя, че Ния беше такъв човек, но в недоверчивото ѝ сърце тежаха още много съмнения спрямо галената дъщеря на чорбаджи Аврам Немтур. Д. Талев, ПК, 13.
2. Който изразява, съдържа недоверие. След първите недоверчиви погледи, учениците от двете села бяха се размесили и,.., внимателно слушаха онова, което по-възрастните деца от Люляково разказваха. Й. Йов‑
ков, Ж 1945, 214. Гласът му [на Левски] бе станал затворен, недоверчив, ала залисаният в своите доводи Каравелов не разбра това. Ст. Дичев, ЗС I, 562. Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Тинка се прибере дома малко успокоена и примирена. Ала като срещне хладния поглед и недоверчивото отнасяне на свекърва си, пак ѝ натегне на душата и я заболи сърцето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244-245.
3. За животно — който е плашлив, предпазлив. Катериците бяха много любопитни и много недоверчиви. Ем. Станев, ПГВ, 66. Кучето отпърво недоверчиво, лека-полека почва да се ласти около коварния благодетел. Ал. Константинов, Съч. I, 115. Птицата кацна на дървото безпокойна, недоверчива. П. Бобев, ГЕ, 113.