НЕДОВЕРЧИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВЕРЧЍВО. Нареч. от недоверчив; с недоверие, без доверие. Айвазиян седи на касата и поглежда недоверчиво, под вежди, любопитните посетители. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 43. — Праща ни Сюлейман ага. Аз съм от неговите хора.. — Ти наистина си от Сюлейманаговите хора и аз те познавам — рече недоверчиво Момчил. А. Дончев, ВР, 141. Всички го слушаха смръщени и въздишаха неспокойно .. Едни одобряваха размирните думи, но други клатеха недоверчиво глави. Виждаше им се невъзможно и страшно. П. Здравков, НД, 120. Хората в кръчмата слушаха и се усмихваха недоверчиво. Елин Пелин, Съч. III, 44.