НЕДОВИДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВЍДВАМ, -аш, несв. (диал.); недовѝдя, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. недовидя̀л, -а, -о, мн. недовидѐли, прич. мин. страд. недовидя̀н и недовѝден, св. прех. и непрех. Недовиждам. — Абе, ти кое си, бе момче? .. Гледам те... по приказката така, по дрехите — нашенец, ама нали недовидвам. Ст. Даскалов, ПЯ, 43. След малко, ето че влезе и Хаджи Донко. Той недовидваше, а пък в механата бе малко запушено. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 147. недовидвам се, недовидя се страд.