НЕДОВОЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВО̀ЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Чувство на вътрешно неудовлетворение от някого или нещо, на неодобрение на някого или нещо; негодувание, възмущение. Бедността раждаше всички видове недоволства и озлобяваше както децата против бащата, така и последния срещу тях. Д. Димов, Т, 69. Не ѝ се нравеше нейният нов живот. Тя криеше недоволството си и понасяше търпеливо всяка неприятност най-напред заради Лазара. Д. Талев, ПК, 88. И за пръв път започна да изпитва недоволство от себе си, като ученик, получил лоша бележка по любим предмет. А. Гуляшки, СВ, 157. Той [калфата] само заудря по-силно с чука върху калъпа, за да прикрие в тъпия му шум своето едва сдържано недоволство. Ст. Чилингиров, ХНН, 50. Всяко поколение идва с нови амбиции и недоволства, но благородни са амбициите и недоволствата на генерацията, която иска да надмине своите предци! Отеч., 1978, кн. 19, 19.

2. Само мн. Израз на това чувство. Над 30 на сто от войниците в полка направиха оплаквания и изказаха недоволства по различни поводи. П. Илиев, ЛВ, 62. Сега ханчето беше обществено заведение. Въртеше го един единствен човек — Дечо,.. Тук нямаше подвиквания, недоволства — тук нямаше нетърпеливци. Б. Несторов, АР, 174-175. // Силен, обикн. масов и открито изразен протест срещу политическа власт, личност, социална несправедливост и под; негодувание. Отпосле населението на Чипровци и на други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове. Б. Пенев, НБВ, 6. Вестникът пишеше за бунтове във френските войски и за недоволство в Англия. Г. Караславов, ОХ I, 398. Преди работническата класа в България да излезе от своите пелени и да стъпи здраво на нозете си,.. на сцената излязоха дребнобуржоазни идеи, които изразяваха недоволство от въвеждането на буржоазния режим. Г. Бакалов, Избр. пр, 57.