НЕДОВОЛСТВУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОВО̀ЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Изразявам недоволство от някого или нещо; недоволнича. — Виждаш ли, работата ми е такава, че там, без да искам, ставам друг човек: заповядвам, ругая, крещя и недоволствувам... Инак ония вагабонти ще ми се качат на главата. Ал. Бабек, МЕ, 162-163. — Обеща твърдо, а не дойде — недоволствуваше Минчо Жеков. — Само преди няколко часа заминал за Вършец, без да предупреди. Това на какво прилича? Ст. Поптонев, НСС, 161-162. Актьорите чакат своя ред и тихичко се разговарят.., недоволствуват от директора, който разпоредил вместо истинска ракия да пият на сцената липов чай. Н. Стефанова, РП, 131. Зная, някои боляри недоволствуват срещу царя. Това е в кръвта им. Те не са доволни от нищо и от никого. М. Смилова, ДСВ, 141.