НЕДОГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който е обширен и не може да се види, да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безконечен, необятен, необхватен, необгледен, необозрим. Ония широки недогледни поля! П. Тодоров, И I, 89. На просторите безкрайни/ в недогледни далнини,/ за към брегове незнайни/ гонят се безчет вълни. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 168. Разкъса, Зевсе, моите меса/ във пристъпи свирепи/ и белий сняг на недогледни степи/ обагри кървава роса. Хр. Смирненски, Съч. I, 97. ● Обр. Любов, всегда напред заслушана тревожно,/ дали то не е от миналото ек,/ отфърлен в бъдещето недогледно? П.К. Яворов, Съч. I, 154.