НЕДОДЯЛАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОДЯ̀ЛАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ от недодялан (във 2, 3, 4 и 5 знач.). Цял живот са ме обвинявали в грубост и недодяланост. К. Калчев, ДНГ, 179. Цялата недодяланост, простащина и невъзпитаност на бай Ганьо най-добре проличава, когато той се намира сред по-културна чужда или наша среда. Лит. Х кл, 243.