НЕДОИЗКАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизкажа като прил. 1. За думи, изречения — който не е казан, изказан докрай; недоизречен, недоречен, недоказан1. Той [Стан] искаше да го разпита още за някои неща, но се побоя. Недоизказаните думи на дяда Петра и без това звучаха като тъмна прокоба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132-133. И колкото да се приказва, все остава нещо недоизказано, което трябва да се продължи пак по същия начин в следното междучасие. Ст. Чилингиров, РК, 194. Той изобщо не обича претворителния процес и усъвършенствуването на текста и затуй у него намираме и лош език, и неясен текст,.., недоизказани изречения. Хр. Миндов, Сб??СЕП, 106. Езикът на Страшимиров е емоционален, напрегнат, разкъсан, с недоизказани изрази. Лит. ХI кл, 211. // Който не е казан, изказан, който е премълчан, обикн. по някакви съображения; недоречен, недоизречен. Миряна се изпълни с гордост,.. Очите му се смееха,.., а в главата му се появяваха недоизказани мисли и надежди. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Разговорът гаснеше, както става винаги, когато между двама близки хора се появи нещо недоизказано. Ем. Манов, ДСР, 56. Те и двамата бяха много развълнувани, и двамата искаха да си кажат много недоизказани неща, и двамата жадуваха да се разберат, за да не се измъчват повече. Г. Караславов, ОХ IV, 541. В предпоследната сбирка "Люляка ми замириса" той [Вазов] признава, че е раздавал душата си на всички, че в нея са останали недоизказани интимни неща. Г. Цанев, СИБЛ, 194.

2. Като същ недоизказаното ср. Нещо, което не е изказано, което се премълчава или не може да се каже ясно, точно, конкретно или направо; недоизреченото. Той си помисли, че тя го пита за още нещо и с погледа си, и с недоизказаното, и с премълчаното в нейния въпрос. Т. Харманджиев, Р, 162. Само аз,.., си мислех за последните му думи и се мъчех да открия недоизказаното, скритото в тях. Л. Александрова, ИЕЩ, 319. Недоизказаното от докторовата история оставяше простор за всякакви догадки и предположения. Ив. Вазов, Съч. ХII, 52. В отмерения тон на секретаря се криеше недоизказаното: "На мене се дължи всичко". Ст. Дичев, ЗС I, 115.