НЕДОИЗКА̀ЗАНОСТ

НЕДОИЗКА̀ЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недоизказан. През това време Лора, измъчена от Яворовото равнодушие и от неговата загадъчна недоизказаност,.., пише отчаяни писма. М. Кремен, РЯ, 602. Сърцето му се изпълни бавно с подтискащо чувство на недоизказаност — по-лошо от празнотата. П. Вежинов, ДБ, 292. В думите му [на ловеца] имаше и една недоизказаност, един подтекст, нещо ново за неговото мислене на селянин. Г. Мишев, ЕП, 63. Недоизказаността понякога говори повече от обикновените думи.

Списък на думите по буква