НЕДОИЗКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; недоизка̀жа, -еш, мин. св. недоизка̀зах, св., прех. Не изказвам, не изричам нещо докрай; недоизричам. При това капитанът говореше малко разпалено, недоизказваше ясно думите си и с това още повече отнемаше на княза възможността да разбере всичко. В. Геновска, СГ, 339. — Обичам те аз, Ненко, и още повече от напреди те обичам, ами дядо... ех! — И тя, недоизказала думите си, въздъхна издълбоко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 141. — Впрочем, тоя разговор става излишен, защото наистина мисля вече да се задомя.. — Бре! Значи наистина? — И коя е тя? Да не би... — Ирина недоизказа. П. Спасов, ХлХ, 159. — То тя беше хубава, ами

оня, планинецът, какъвто бил... Казват че... — започна и недоизказа баба Дешка, пресечена от стринка Гуна. Ц. Церковски, Съч. III, 42. // Не казвам, не съобщавам, премълчавам нещо, обикн. по някакви съображения; недоизричам. Гласът, с който ми зададе въпроса, ме накара да почувствувам, че това, което недоизказва, е нещо много сериозно. Л. Александрова, ИЕЩ, 203. Ето какво било "скритото", което старият Емин недоизказвал, ето кое още не е прогонил от душата си единственият комунист в махалата. Л. Александрова, ИЕЩ, 211. недоизказвам се, недоизкажа се страд.

НЕДОИЗКА̀ЗВАМ СЕ несв.; недоизка̀жа се св., непрех. Не се изказвам докрай; недоизричам се. Ти зафана одеве да разправяш, па се недоизказа. Т. Влайков, Съч. III, 254. // Не се изказвам докрай, премълчавам нещо, обикн. поради някакви съображения; недоизричам се. — Всичко ѝ е много хубаво, само че... ех, то можеше белки и без него сега, ама... такованка... Стрина Илчовица пак смънка и се недоизказа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250.