НЕДОИЗКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗКА̀РВАМ, -аш, несв; недоизка̀рам, -аш, св., прех. Не изкарвам, не свършвам, не завършвам нещо изцяло или докрай. — Пожар! Пожар! — викаха всички. — Къде? — питаха ония, които бяха се събудили от тревогата, недоизкарали пръв сън. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 309. Недоизкара и прогимназия и започна да работи за хляба. недоизкарвам се, недоизкарам се страд.