НЕДОИЗРЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗРЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизрека като прил. 1. За

думи, изречения — който не е изречен докрай; недоизказан, недоказан¹, недоречен. И людете край колибата и извора приказваха все по-тихо, с недоизречени думи и шепот. Д. Талев, И, 591. — Охо! Първият кат отиде веке нагоре. Майстор Дуко... — Ха! — сопна му се Султана и така го погледна, че приказката му спря на гърлото недоизречена. Д. Талев, ПК, 507-508. Същевременно писателят следи най-тънките извивки в изживяванията на героя,.., недоизречените думи, промяната на интонацията в езика. Лит. ХI кл, 266. // Който не е казан, изречен, който е премълчан, обикн. поради някакви съображения; недоизказан, недоречен. Надникнала бе в мислите, в душата на Глаушев въпреки неговата недоизречена изповед и чувствуваше своята женска сила. Д. Талев, ГЧ, 68-69. В техните разговори [на княгинята и Хилвуда] тежеха недоизречени и тъмни мисли, като че ли в самите тях се бунтуваше нещо против тая връзка. Ст. Загорчинов, ЛСС, 144. Някаква нишка се бе скъсала, някаква мисъл бе останала недомислена, някакво слово — недоизречено. П. Вежинов, ДБ, 292. И като помисли за сина си, спомни си за Кракра. Пак я обхвана чувството за нещо недоизживяно и недоизречено, доиска ѝ се да чуе други думи, не тия, що казваше боляринът. А. Дончев, СВС, 180.

2. Като същ. недоизреченото ср. Нещо, което не е изречено, което се премълчава или не може да се каже ясно, точно, конкретно или направо; недоизказаното. Четеше писмата, докато слушаше забъркания отчет на сметководителя, прекъсваше недоизреченото с въпроси: как? защо?, подвикваше: стига! О. Василев, Т, 20.