НЕДОИЗРИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗРЍЧАМ, -аш, несв.; недоизрека̀, -чѐш, мин. св. недоизрѐкох, прич. мин. св. деят. недоизрѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. недоизрѐчен, св., прех. Не изричам нещо докрай; недоизказвам. — Вие подозирахте ли, че Жельо може да е издавал на полицията? .. — Мислиш, че Жельо...? — недоизрече от задавянето Черешара. П. Славински, ПЗ, 262. Помниш ли, по Кръстовден, когато забрадката си беше забравила?.. Изглежда, петелът ти... — недоизрече горянина,.., наду се от смях, почервеня и дълго-дълго се закашля. П. Михайлов, ПЗ, 48. Старата целуваше земята,.. и широко се кръстеше, като мърдаше устни и недоизричаше молитвата си: "Света богородичке, покров ще ти направя"... М. Грубешлиева, ПП, 69. Недоизрекъл думите си, той [дядо Димо] се разхълца — бистри сълзи се затъркаляха по старческото му лице и закапаха по самите крака на ранения Панча. Ц. Церковски, Съч. III, 163. // Не казвам, не изричам, премълчавам нещо, обикн. по някакви съображения; недоизказвам. — Говори де! — настойчиво го подкани тя. — Кой знае какво нещо е, та... — недоизрече момчето, млъкна и отново наведе глава. Сп. Кралевски, ВО, 66. — А ти, ти какво мислиш? — попита един селянин. Димитър се почеса: — Та, знам ли аз? Знам ли... — недоизрече той. П. Спасов, ХлХ, 442. — А бе... ний всички щяхме да се предадем.., но дойде Въкрил, и... — Пинтата не доизрече, но всички знаят как свърши цялата тази история с бягството от фронта. Г. Караславов, ОХ II, 516-517. недоизричам се, недоизрека се страд. Млогокрайките, турнати редом, означават прекъснуване от мисълта, която се недоизрича. Ив. Богоров, СИНЕ, 40.

НЕДОИЗРЍЧАМ СЕ несв.; недоизрека̀ се св., непрех. Не се изказвам докрай; недоизказвам се. // Не се изказвам докрай, премълчавам нещо, обикн. поради някакви съображения; недоизказвам се.