НЕДОИЗЧАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОИЗЧА̀КВАМ, -аш, несв.; недоизча̀кам, -аш, св., прех. Не изчаквам някого или нещо докрай. — Вие бяхте толкова богата с дух, с младост, с хубост... Катя недоизчака. Жената простена в нея. Ст. Чилингиров, РК, 88. И още същата вечер той [Сиракът] изказа съмненията си на Продан. Ала тоя го и недоизчака. — Ако ти не щеш, остави на мене... Ц. Церковски, Съч. III, 272. Има сервитьори, които недоизчакват поръчката. Г. Краев, Ст, 12. недоизчаквам се, недоизчакам се страд. и взаим.