НЕДОИМЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЍМЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до недоимък. Наблюдения през време на войната, свързани с недоимъчно хранене, показват, че такива условия улесняват настъпването на бактерийни инфекции. Пр, 1952, кн. 5, 47. Недоимъчните болести се явяват, когато във фуража на животните липсват минерални вещества и витамини.