НЕДОКАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОКА̀ЗАН¹, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Недоизказан, недоизречен, недоречен. — Страшничко беше, но имало защо... Мъча се да уловя в очите му недоказаната мисъл, но той не гледа в мене. Н. Хайтов, ПП, 92-93. Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в очите на Сали Яшар остава още много нещо недоказано, задържано и скрито. Й. Йовков, ПР, 146.

НЕДОКА̀ЗАН²,-а, -о, мн. -и, прил. Който не е доказан, не е подкрепен с доказателства, с аргументи, с факти. По пътя от София до Лом стана едно загадъчно нещо: при Арабаконак се оказа, че е откраднат един куфар на Давидова.., създаде се убеждение, че куфарът е бил откраднат по заповед на Паренсова. Обвинението обаче остана недоказано. С. Радев, ССБ I, 188. Той [Гьоте] търси обяснение на тайните в природата и в човешкия дух,.., като признава и обективния развой на обществените отношения, далеч от всякакви превзети, недоказани от опита идеи. М. Арнаудов, Г, 67. Виновността на Гроздана и този път остана недоказана. Й. Йовков, Ж 1945, 245.