НЕДОКАЗУЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОКАЗУ̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недоказуем. Аксиоматичността, недоказуемостта на "принципите" позволявали на Нютон да ги смята за първични предначертания на твореца. Ив. Въжарова, ИН (превод), 218-219.