НЕДОКЛАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОКЛА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е клан, заклан докрай. Той [чичо Сава] хъркаше като недоклан шопар и когато започна да се буди, дълго се дави и кашля, сякаш береше душа. К. Калчев, ПИЖ, 85. Една група от седем-осем човека се носеше с лек тръс. Припкащият се присъедини към групата и попита дали някъде не са изпуснали недоклано прасе. Й. Радичков, ЧП, 86. Биязката като недоклана птица помръдваше от време на време с ръка и удряше челото си в коравите камъни, главата си да разбие, но не може. М. Яворски, ХСП, 330.