НЕДОКО̀СНАТ

НЕДОКО̀СНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в първоначалния си вид или във ви‑

да, в който е оставен, който не е докоснат от някого или нещо; непокътнат. Софрата остана недокосната. Ст. Сивриев, ПВ, 34. От турско време, та до средата на трийсетте години тетевенските гори били недостъпни, недокоснати усои. Н. Тихолов, ДКД, 66. Между първенците и хората на Сюлейман ага имаше широк кръг недокосната сива пепел от снощен огън. А. Дончев, ВР, 167. Тунджа все отминава на юг след стадата.../ А в меката синя далечност/ те зове с недокоснати, девствени преспи/ и с бели орли Юмрукчал. Н. Зидаров, ФБО, 83.

Списък на думите по буква