НЕДОЛОВИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЛОВЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се долови, да се възприеме със сетивата или да се почувствува, тъй като обикн. е много слаб; неуловим. Жребецът направи внезапно няколко скока,.. Някакви шумове, недоловими за човешкото ухо, бяха привлекли вниманието му. Й. Радичков, НД, 34. Някакво разочарование, примесено с една недоловима тъга, се вмъкна в душата на учителя. Т. Влайков, Съч. III, 20. Нахлуваше студеното/ разсъмване/ с недоловимата си/ светлина. Ив. Пейчев, Избр. ст, 154.