НЕДОЛЮБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОЛЮ̀БВАМ, -аш, несв.; недолю̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Не любя, не обичам някого или нещо толкова, колкото трябва или се иска. Пътник съм аз,/ недолюбил земята/ всичките пътища/ гледат към мен,/ всичките ветри/ ми дърпат крилата/ и ми предлагат/ безкраен ден. М. Недялков, Л, 184.

2. Разг. Не изпитвам чувство на обич, на симпатия към някого. Колоритната фигура на Славейков е обрисувана.., като отрицател на чуждия морал и на вредната за народа ни "мода" на мислене,.. (Петко Славейков като отрицание на Пенчо Славейков, когото Симеон Радев искрено недолюбва). С. Радев, ССБ I, 14-15. недолюбвам се, недолюбя се страд., възвр. и взаим.