НЕДООЦЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДООЦЕНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недооценявам и от недооценявам се; недооценка. Една основна истина има в спорта: всяко недооценяване на противника и надценяване на собствените сили се заплаща. ВН, 1960, бр. 2742, 3.