НЕДОПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОПЀЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е печен колкото е нужно, колкото трябва; недоопечен, недоизпечен. Аз няма да вляза с метла в магерниците, да измета вековния им прах и паяжини; .., нито да ви разкажа коравината на недопечения манастирски хляб. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 52. — Хайде, стига му! — обаждат се по-нетърпеливите. — Стига му вече. Искаш да изгори... И току посягат един през друг, разграбват късовете недопечено месо. Д. Талев, С II, 215. Нали знаеш, казва [Килифарев], че обичам недопечена пържола, а ти ми я носиш съвсем сурова, както си я взела от касапина. М. Марчевски, МП, 44. "На бабите край огнище/ мир не дава;/ насам, натам — унесат се/ в глас далечен:/ огън гасне — все зелника/ недопечен!" П.П. Славейков, Събр. съч. I, 16.