НЕДОПИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОПЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За вода, питие и под. — който не е допит, изпит докрай; недоизпит. Тракна с празната чаша на трапезата; недопити капки от гъстото вино бавно се стекоха на дъното ѝ. Д. Талев, ПК, 212. Дотътри се [стражарят] до близкото кладенче, .., и топна главата си в

каменното корито, в което имаше останала недопита от конете вода. Ем. Коралов, ДП, 82.

2. За съд, обикн. чаша и под. — в който е останала неизпита течност, напитка, която не е изпита; недоизпит. Стражарът изпи недопитата от Магдалина чаша с вода. Ив. Вазов, Съч. ХII, 26. Само Момчиловите уста нищо не продумват, само неговата чаша седи все недопита. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Евстати блъсна недопитата чаша с чая. А. Гуляшки, МТС, 104.