НЕДОПЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОПЛАТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е платен докрай, изцяло; недоизплатен. Странджов представи сметка за куршума и барута, който е приел и раздал, както и за склада на пушките, недоплатени още и за това задържани в К. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 44-45. Дали пък квартирантите им прежни, / студенти с наем все недоплатен, / без печка през ония зими снежни, / задекламирали "Да бъде ден!" — / момичето ѝ тъй не замотаха? Бл. Димитрова, Л, 13.