НЕДОПЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОПЛЀТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изплетен, оплетен докрай; недоизплетен, недооплетен. Понякога [баба Вида] отпущаше ръце, оставяше недоплетения чорап в полата си, вслушваше се в шума на виелицата. М. Марчевски, ГБ, 99. Спря се, огледа познатите начупени линии на баирите,.., недоплетената кошница, .., загасналия огън, .., и почувствува, че всичко тово около него е пусто и непотребно. Й. Радичков, СР, 33.