НЕДОПУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОПУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за цигара — който не е допушен, не е изпушен докрай; недоизпушен. Той хвърли недопушената цигара. Н. Нинов, ЕШО, 7. Какви са тия недопушени цигари, разхвърляни по масичката! К. Калчев, СТ, 95. Дълго гаси в синия стъклен пепелник недопушената цигара. Ем. Манов, ДСР, 443. Беше небръснат, ръцете му бяха изцапани с ръжда и недопушена цигара висеше на устните му. Д. Кисьов, Щ, 460.