НЕДОРАЗВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОРАЗВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за човек, животно, орган и др. — който не е достигнал големината, формата, качествата, характерни за определена степен на физиологичното му развитие. Отначало те [таралежчетата] са недоразвити и слепи, затова, когато бъдат застрашени от някаква опасност, майка им ги пренася на друго място. П. Петков, СП, 6. Те [рогата на елена] бяха все още недоразвити, грозни, дебели като пънчета, на които бе покарал мъх. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Като доказателство за родството на човека с животните голямо значение имат недоразвитите — рудиментарните органи, които у човека не играят никаква роля. ОБиол. Х кл, 169. Всяка шушулка съдържа само по две зърна, има обаче и такива с повече, но те биват много дребни и недоразвити. Гр, 1906, бр. 1, 9. Недоразвити криле.

2. Който е изостанал в своето физическо и интелектуално развитие, обикн. поради недъг, заболяване и под.; недорасъл. Веднъж, като се връщала, близо до дома си.. срещнала съседката си Коска, шестнадесет-седемнадесетгодишна, умствено малко недоразвита. Ст. Грудев, ББ, 51. Такава бърканица е типична у хора недоразвити умствено. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 161. Борисчо носеше името си с умалително, макар да беше брадат, може би трийсетгодишен мъж.. Останал бил недоразвит. Б. Болгар, Б, 70. Наско — капитанът, като всички други от отбора смяташе Савата за безчувствен, недоразвит тип и не му обръщаше никакво внимание. А. Мандаджиев, ОШ, 57.

3. Прен. Който не е развит толкова, колкото би трябвало, който не е достигнал края на своето развитие. Недостатъчно включени в действието на романа са и такива герои като Иван и Милена и затова, въпреки явните усилия на автора за тяхната по-ярка индивидуализация, тия образи са останали бледи и недоразвити. С, 1951, кн. 2, 174. Недоразвита икономика и транспорт. Недоразвит парламентаризъм.