НЕДОСЕТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕДОСЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се сеща, досеща лесно, бързо, който обикн. не се сеща навреме; несъобразителен. — С тия два пожара ние издадохме на полицията посоката, по която се движим. Дори да са най-недосетливите, те ще поставят по пътя ни засади и ние ще трябва да водим боеве, за да се отскубваме все по-напред и по-напред. П. Вежинов, ВП, 75. Мнозина говореха, че Вълчан бил намерил имане или пък бил излъгал навремето дядо Добри, недосетлив и прост човек. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Вие говорихте с такъв горчив тон, с непреривен яд по повод на разговора ни в градската градина, щото аз трябва да бъда най-тъпия и недосетливия човек, за да не разбера истинския смисъл на вашето поведение. Ив. Вазов, ПЕМ, 26. // Който не се сеща, досеща за нещо, за което обикн. в момента става дума; несъобразителен. — Аз настоявам да ми кажете защо сте сърдита — каза той съкрушено.. "Колко е недосетлив и неуверен и какво ли си мисли?... Но нека, нека го помъча още малко" — реши тя. Ем. Станев, ИК I и II, 169. — По реката слизахте ли? — запитах тихо аз.. — Не сме слизали... — Ех че сте недосетливи... — възкликнах почти радостно и се втурнах към обкованото в камък и цимент леговище на реката. Др. Асенов, СВ, 48. — Защо не със самолет? — Защото самолетът пристига за два часа, а с влак ще пътуваме цял ден, недосетливо момиче. Ем. Манов, БГ, 237-238. "Наистина, тази Виолетка е много недосетлива. Тя изпусна от ръцете си милиони, милиони, милиони..." Д. Кисьов, Щ, 186.